23. или някакъв камик от който може да умре, и без да съгледа свали на него, та умре, и не му е бил враг нито е искал да му стори зло,
24. тогаз събранието да съди помежду убийцата и отмъстителя за кръвта по тези съдове;
25. и събранието да освободи убийцата от ръката на отмъстителя за кръвта, и събранието да го върне в града на прибежището му дето бе прибегнал; и да живее в него до смъртта на великия свещеник който е помазан с светото масло.
26. Ако ли убийцата излезе някак вън от пределите на прибежищния си град в който бе прибегнал,
27. и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убийцата, няма да бъде повинен за кръвопролитие;
28. защото трябваше да остане у града на прибежището си до смъртта на великия свещеник; а след смъртта н авеликия свещеник убийцата да се върне в земята на притежанието си.
29. И това ще ви бъде правило за съд в всичките ви родове, по всичките ви селения.
30. Който убие някого, този убийца да се умъртви чрез устата на свидетели; но един само свидетел не може да направи свидетелство против някого за да се умъртви.
31. И да не вземате никакъв изкуп за живота на убийцата който е повинен за смърт; но непременно да се умъртви.
32. И да не вземате изкуп за оногоз който е побегнал в прибежищния си град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
33. И да не осквернявате земята в която сте; защото кръвта, тя осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта която се е проляла на нея освен с кръвта на оногоз който я е пролял.
34. Да не направите нечиста земята в която живеете, всред която аз обитавам; защото аз Иеова обитавам всред Израилевите синове.