20. И ако го блъсне от омраза, или от навет хвърли нещо върх него, и умре,
21. или от омраза го удари с ръката си, и умре, този който е ударил непременно да се умъртви: убийца е: отмъстителът за кръвта да умъртви убийцата когато го срещне.
22. Ако ли го блъсне внезапно без вражда, или хвърли нещо върх него без наветване,
23. или някакъв камик от който може да умре, и без да съгледа свали на него, та умре, и не му е бил враг нито е искал да му стори зло,
24. тогаз събранието да съди помежду убийцата и отмъстителя за кръвта по тези съдове;
25. и събранието да освободи убийцата от ръката на отмъстителя за кръвта, и събранието да го върне в града на прибежището му дето бе прибегнал; и да живее в него до смъртта на великия свещеник който е помазан с светото масло.
26. Ако ли убийцата излезе някак вън от пределите на прибежищния си град в който бе прибегнал,
27. и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убийцата, няма да бъде повинен за кръвопролитие;
28. защото трябваше да остане у града на прибежището си до смъртта на великия свещеник; а след смъртта н авеликия свещеник убийцата да се върне в земята на притежанието си.
29. И това ще ви бъде правило за съд в всичките ви родове, по всичките ви селения.
30. Който убие някого, този убийца да се умъртви чрез устата на свидетели; но един само свидетел не може да направи свидетелство против някого за да се умъртви.
31. И да не вземате никакъв изкуп за живота на убийцата който е повинен за смърт; но непременно да се умъртви.
32. И да не вземате изкуп за оногоз който е побегнал в прибежищния си град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
33. И да не осквернявате земята в която сте; защото кръвта, тя осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта която се е проляла на нея освен с кръвта на оногоз който я е пролял.
34. Да не направите нечиста земята в която живеете, всред която аз обитавам; защото аз Иеова обитавам всред Израилевите синове.