17. Така ще речете Йосифу: Прости, моля ти се, престъплението на братята си, и греха им; защото сториха ти зло. И сега, прости, молим ти се, престъплението на рабите на Бога на отца ти. А Йосиф плака, когато му говориха.
18. И отидоха и братята му та припаднаха пред него, и рекоха: Ето ние сме ти раби.
19. А Йосиф им рече: Не бойте се дали съм аз вместо Бога?
20. Вие настина намислихте зло против мене; а Бог намисли за добро, за да стори както днес, щото да спаси живота на много народ.
21. И сега не бойте се: аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги, и говори по сърдцето им.
22. И насели се Йосиф н Египет, той и домът на баща му; и живя Йосиф сто и десет години.
23. И видя Йосиф чада Ефремови до третия род; и децата на Махира, Манасиевия син, се родиха на Йосифовите колене.
24. И рече Йосиф на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви възведе от тази земя в земята за която се кле Аврааму, Исааку и Якову.
25. И закле Йосиф синовете Израилеви и рече: Бог непременно ще ви посети и ще възнесете костите ми от тука.
26. И умря Йосиф на възраст сто и десет години; и балсамосаха го, и положиха го в рака в Египет.