9. И като им говореше още, дойде Рахил с овците на баща си; защото тя ги пасеше.
10. И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.
11. И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12. И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.
13. И като чу Лаван за Якова, сестриния си син, завтече се да го посрещне; и пригърна го, и целуна го, и заведе го в дома си. И приказа Яков Лавану всичко това.
14. И рече му Лаван: Наистина ти си кост моя и плът моя. И живя при него един месец дни.
15. И рече Лаван Якову: Понеже ми си брат, без нищо ли ще ми работиш? Кажи ми коя ще бъде заплатата ти.
16. И имаше Лаван две дъщери: името на по-старата Лия, а името на по-младата Рахил.
17. И на Лия очите не бяха здрави; а Рахил беше прилична и красна на лице.
18. И възлюби Яков Рахил; и рече: Ще ти слугувам седем години за Рахил по-малката ти дъщеря.
19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе нежели да я дам на друг мъж: живей при мене.
20. И слугува Яков за Рахил седем години; и видяха му се малко дни поради любовта му към нея.
21. И рече Яков Лавану: Дай ми жената ми, защото се изпълни времето ми, за да влезна при нея.
22. И събра Лаван всичките человеци на онова място, и направи пир.
23. И вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе: и той влезе при нея.
24. И даде Лаван рабинята си Зелфа за рабиня на дъщеря си Лия.
25. И на утринта, ето, тя беше Лия. И рече Лавану: Що е това дето ми стори ти? Не ти ли слугувах за Рахил? И защо ме излъга ти?