4. И рече им Яков: Братя, от де сте? А те рекоха: От Харан сме.
5. И рече им: Познавате ли Лавана сина Нахоров? И те рекоха: Познаваме.
6. И рече им: Здрав ли е ? И те рекоха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
7. И рече: Ето, остава още много от деня: не е време да се съберат скотовете: напойте овците, и идете та ги пасете.
8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада, и не отвалят камика от устието на кладенеца: тогава напояваме овците.
9. И като им говореше още, дойде Рахил с овците на баща си; защото тя ги пасеше.
10. И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.
11. И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12. И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.
13. И като чу Лаван за Якова, сестриния си син, завтече се да го посрещне; и пригърна го, и целуна го, и заведе го в дома си. И приказа Яков Лавану всичко това.
14. И рече му Лаван: Наистина ти си кост моя и плът моя. И живя при него един месец дни.
15. И рече Лаван Якову: Понеже ми си брат, без нищо ли ще ми работиш? Кажи ми коя ще бъде заплатата ти.
16. И имаше Лаван две дъщери: името на по-старата Лия, а името на по-младата Рахил.