12. За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;
13. (защото и до преди закона грехът беше в света; грях обаче не се счита когато няма закон;)
14. но смъртта от Адама до Моисея царува и над тези които не бяха съгрешили според престъпването на Адама, който е образ на Бъдещия.
15. Но не както съгрешението, така и дарованието; защото ако поради прегрешението на едногото измряха многото, то Божията благодат и дарованието чрез благодатта на едногото человека, Исуса Христа, много повече се преумножи за мнозината.
16. И дарбата не е както съдбата чрез едного що е съгрешил; защото съдбата бе от едного за осъждение, а дарбата от много прегрешения за оправдание.
17. Защото чрез прегрешението на едногото ако се въцари смъртта чрез едногото; то тези които получават изобилието на благодатта и на дарбата на правдата много повече ще царуват в живот чрез едногото Исуса Христа.
18. И тъй, както чрез прегрешението на едногото дойде осъждението на всичките человеци, така и чрез правдата на едногото дойде на всички человеци оправдание в живот.