5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде та се обеси.
6. А първосвещениците взеха сребърниците, и рекоха: Не е простено да ги турим в храмската каса; понеже са цена на кръв.
7. И като се съветваха, купиха с тях нивата грънчарска, за погребване на странни.
8. За това се нарече онази нива Кръвна нива и до днес.
9. Тогаз се изпълни реченото от Иеремия пророка, който казва: И взеха тридесетте сребърници, цената на оцененият, когото оцениха от синовете Израилеви,
10. и дадоха ги за грънчарската нива, според както ми Господ заповяда.
11. А Исус застана пред управителя; и попита го управителът, и казваше: Ти ли си царят на Юдеите? А Исус му рече: Ти казваш.
12. И когато го обвиняваха първосвещениците и старейшините, нищо не отвещаваше.
13. Тогаз му казва Пилат: Не чуеш ли колко свидетелствуват на връх тебе?
14. И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше.
15. А на праздника имаше обичай управителът да пуща на народа едного от запрените, когото би поискали.
16. А имаха тогаз прочут някого си запрян, на име Варава.
17. И тъй като бяха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа?
18. Понеже знаеше че от завист го предадоха.
19. И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него.
20. А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят.
21. Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22. Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне.