6. а като изгрея слънцето, припламна, и понеже нямаше корен, изсъхна.
7. Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.
8. Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
9. Който има уши да слуша нека слуша.
10. И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи?
11. А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено.
12. Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който няма, и каквото има ще му се отнеме.
13. За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумяват.
14. И изпълнява се на тях пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и няма да разумеете; и с очи ще гледате, и няма да видите:
15. Защото задебеля сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля.
16. А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят.
17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видяха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.
18. Вий прочее чуйте притчата на сеятеля.
19. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;
21. корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.