46. И влезе в тях помисъл такъв: Кой ли от тях ще да е по-голям.
47. А Исус като видя помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;
48. и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.
49. А Иоан отговори и рече: Наставниче, видяхме някого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.
50. И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.
51. И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим.
52. И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влязоха в село Самарянско да му приготвят място.
53. Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим.
54. И като видяха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?
55. А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете;
56. защото Син человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.
57. И като вървяха, рече му някой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш.
58. И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син человечески няма де глава да подклони.
59. А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си.
60. А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповядвай царството Божие.
61. Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си.
62. И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.