1. Защото законът, като имаше сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всяка година непрестанно.
2. Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;
3. но в тези жертви бива всяка година възпоминание на греховете.
4. Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.
5. За това когато влязваше в света, казва: "Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тяло.
6. Всесъжения и приношения за грях не ти са угодни.
7. Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже."
8. По-горе бе рекъл: "Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грях не си поискал, нито ти са угодни," (които се приносят според закона;)
9. тогаз рече: "Ето, ида да сторя волята ти, о Боже." Отнема първото да постанови второто.
10. С която воля сме осветени чрез приношението на тялото Исус Христово принесено един път.
11. И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;
12. но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога
13. та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.
14. Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.
15. А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:
16. "Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,"
17. прилага, "И греховете им и беззаконията им няма вече да помена."
18. А дето има прощение за тях няма вече приношение за грях.
19. И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,
20. през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тяло измито в чиста вода:
23. нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;
24. и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25. да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28. Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30. Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."
31. Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.
32. Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания,
33. кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.
34. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.
35. И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние.
36. Защото ви трябва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.
37. Защото още твърде малко време и "ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави."
38. "А праведният от вярата ще живее;" и "ако се дръпне някой назад, не ще да благоволи в него душата ми."
39. Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които вярват за спасение на душата.