8. А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
9. А тези които бяха с мене светлината видяха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
10. И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
11. И понеже от бляска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск.
12. И някой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
13. дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
14. А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
15. защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видял и чул.
16. И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
18. и видях го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
19. И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които вярваха в тебе;
20. и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.
21. И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.
22. И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не трябва да живее.
23. И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,