Старият Завет

Новият Завет

Деяния 22:18-27 Цариградски (BG1871)

18. и видях го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.

19. И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които вярваха в тебе;

20. и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.

21. И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.

22. И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не трябва да живее.

23. И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,

24. тисящникът заповяда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.

25. И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?

26. Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.

27. А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.

Прочетете пълната глава Деяния 22