27. И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита.
28. Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!
29. И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.
30. А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.
31. Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.
32. И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали.
33. А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с ръка и щеше да се отговори на народа.
34. Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.
35. На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?
36. И тъй, това като е неоспоримо, вие трябва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.
37. Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.
38. И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с някого, има дни съдебни, има и изправници; нека излязат да се съдят един с други.
39. Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.
40. Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже няма никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.