3. Но и тъй, те доста време преседяха и проповядваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4. И раздвои се множеството в града; и едни бяха с Юдеите, а други с апостолите.
5. И когато стана стремление от езичниците и от Юдеите с началниците им да ги обезчестят и да ги убият с камене,
6. те се усетиха и прибегнаха в Ликаонските градове, в Листра и Дервия и в околните им места,
7. и там проповядваха евангелието.
8. А в Листра беше някой си человек немощен в нозете си и хром от утробата на майка си, който седеше и никога не бе стъпил.
9. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, щом го изгледа и видя че има вяра за да получи изцеление,
10. рече с голям глас: Стани прав на нозете си. И скачаше и ходеше.
11. А народът като видя това което стори Павел, възвисиха гласа си и казваха по Ликаонски: Боговете уподобени на человеци слязоха при нас.
12. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла, Меркурий, понеже той началствуваше в словото.
13. И жрецът на Юпитеровият идол що беше пред градът им приведе юнци, и донесе венци на вратата, и наедно с народа искаше да принесе жертва.
14. Това като чуха апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, и скочиха в сред народа та викаха
15. и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповядваме ви да се обърнете от тези суетни идоли към Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тях;