18. Защото ако наследството зависеше от закона, то вече не би зависело от обещанието, но Бог го даде в дар на Авраам въз основа на обещанието.
19. Каква, тогава, бе целта на закона? Той бе добавен към обещанието, за да покаже колко често хората престъпват волята на Бога, и бе предназначен за времето, докато дойде този Потомък, на когото бе дадено обещанието. Законът бе даден чрез ангели, които използваха посредник.
20. Но когато Бог даде обещанието, нямаше посредник, защото ако е налице само една страна, посредник не е нужен, а Бог е един.
21. Значи ли това, че законът противоречи на Божиите обещания? В никакъв случай! Защото ако беше даден закон, който да може да донесе живот на хората, то щяхме да станем праведни, като следваме този закон.
22. Но Писанието казва, че всички са в плен на властта на греха, така че обещаното да бъде дадено на тези, които вярват, въз основа на вярата в Исус Христос.
23. Преди да дойде тази вяра, бяхме държани от закона като затворници, докато идващата вяра не се откри.
24. Законът бе нашият настойник, който трябваше да ни отведе при Христос, за да станем праведни чрез вярата.
25. Но сега, когато тази вяра е дошла, законът вече не ни е настойник.
26. Чрез вярата всички сте Божии деца в Христос Исус,
27. защото всички вие, които се кръстихте в Христос, с Христос се облякохте.
28. Няма разлика между юдеин и езичник, роб и свободен, мъж и жена, защото всички сте едно в Христос Исус.
29. А щом принадлежите на Христос, вие сте потомци на Авраам и наследници според обещанието, което Бог му даде.