1. О, глупави галатяни! Някой ви е омагьосал, макар смъртта на Исус Христос на кръста да бе изписана пред очите ви!
2. Едно искам да разбера от вас: като спазвахте закона ли получихте Духа или като чухте и повярвахте в благовестието?
3. Как може да сте толкова глупави, че да се опитвате да усъвършенствате с човешки усилия живота, който започнахте с Духа?
4. Нима напразно преживяхте толкова много? Надявам се да не е така!
5. Нима Бог ви дава Духа и върши чудеса сред вас заради това, че спазвате закона, а не заради това, че чухте и повярвахте в благовестието?
6. Точно както Авраам, който според Писанието „повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен“.
7. Знайте, че именно онези, които имат вяра, са истинските потомци на Авраам.
8. Писанието предрече, че Бог ще направи езичниците праведни заради вярата им, и предварително обяви на Авраам Благата вест: „Всички народи ще бъдат благословени чрез теб.“
9. Онези, които имат вяра, са благословени заедно с повярвалия Авраам,
10. а всички, които разчитат на спазването на закона, живеят под проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който не постоянства в спазването на всичко, написано в книгата на закона.“
11. Ясно е, че никой няма да стане праведен пред Бога чрез закона, защото, както казва Писанието: „Праведният чрез вяра ще живее.“
12. А законът не се основава на вярата. Според него „този, който изпълнява заповедите, ще живее чрез тях.“
13. Христос ни освободи от проклятието на закона, поемайки върху себе си това проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който виси на дърво.“
14. Христос ни освободи, за да може благословението, дадено на Авраам, да бъде дадено на езичниците чрез Христос Исус, така че чрез вяра да получим Духа, обещан ни от Бога.
15. Нека ви дам пример от живота, братя и сестри. Също както никой не може да обяви за невалидно или да добави нещо към човешко завещание, което вече е написано, така е и в този случай.
16. Обещанията бяха дадени на Авраам и неговия потомък. Забележете, че не се казва: „и на потомците му“, сякаш се отнася за много хора. Говори се по-скоро за един човек: „и на твоя потомък“, който е Христос.
17. Ето какво имам предвид: законът, който дойде четиристотин и тридесет години по-късно, не може да отмени завещанието, вече одобрено от Бога, и така да анулира обещанието.
18. Защото ако наследството зависеше от закона, то вече не би зависело от обещанието, но Бог го даде в дар на Авраам въз основа на обещанието.
19. Каква, тогава, бе целта на закона? Той бе добавен към обещанието, за да покаже колко често хората престъпват волята на Бога, и бе предназначен за времето, докато дойде този Потомък, на когото бе дадено обещанието. Законът бе даден чрез ангели, които използваха посредник.
20. Но когато Бог даде обещанието, нямаше посредник, защото ако е налице само една страна, посредник не е нужен, а Бог е един.
21. Значи ли това, че законът противоречи на Божиите обещания? В никакъв случай! Защото ако беше даден закон, който да може да донесе живот на хората, то щяхме да станем праведни, като следваме този закон.
22. Но Писанието казва, че всички са в плен на властта на греха, така че обещаното да бъде дадено на тези, които вярват, въз основа на вярата в Исус Христос.
23. Преди да дойде тази вяра, бяхме държани от закона като затворници, докато идващата вяра не се откри.
24. Законът бе нашият настойник, който трябваше да ни отведе при Христос, за да станем праведни чрез вярата.
25. Но сега, когато тази вяра е дошла, законът вече не ни е настойник.
26. Чрез вярата всички сте Божии деца в Христос Исус,
27. защото всички вие, които се кръстихте в Христос, с Христос се облякохте.
28. Няма разлика между юдеин и езичник, роб и свободен, мъж и жена, защото всички сте едно в Христос Исус.
29. А щом принадлежите на Христос, вие сте потомци на Авраам и наследници според обещанието, което Бог му даде.