9. Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те – на юдеите.
10. Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните, а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.
11. Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше.
12. Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните.
13. Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава.
14. Когато видях, че поведението им не съответства на истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: „След като ти, който си юдеин, живееш като езичник, а не като юдеин, как може да караш езичниците да следват юдейските обичаи?“
15. Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници“,
16. но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона.
17. Но ако поради това, че се стремим да станем праведни в Христос, ние, юдеите, се окажем грешници като езичниците, значи ли, че Христос ни прави грешници?
18. В никакъв случай! Защото ако отново започна да поучавам това, което съм изоставил, ставам закононарушител.
19. Защото чрез закона аз умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Разпънат бях на кръста заедно с Христос,
20. така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който сега живея в тялото си, живея го чрез вяра в Божия Син, който ме обикна и пожертва себе си заради мен.