9. Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те – на юдеите.
10. Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните, а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.
11. Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше.
12. Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните.
13. Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава.
14. Когато видях, че поведението им не съответства на истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: „След като ти, който си юдеин, живееш като езичник, а не като юдеин, как може да караш езичниците да следват юдейските обичаи?“
15. Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници“,
16. но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона.
17. Но ако поради това, че се стремим да станем праведни в Христос, ние, юдеите, се окажем грешници като езичниците, значи ли, че Христос ни прави грешници?