6. Нищо не получих от тези, които бяха считани за видни хора. (За мен няма значение какви са, защото пред Бога всички хора са равни.) Тези уважавани мъже не добавиха нищо към моето послание.
7. Точно обратното – те видяха, че на мен ми бе поверено да проповядвам Благата вест сред езичниците, така както на Петър бе поверено да проповядва Благата вест сред юдеите.
8. Защото този, който направи Петър апостол на юдеите, направи мен апостол на езичниците.
9. Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те – на юдеите.
10. Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните, а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.
11. Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше.
12. Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните.
13. Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава.