6. Моля се вярата, която споделяш с нас, да въздейства така, че те да видят всичкото добро, което имаме в Христос.
7. Твоята любов, братко, много ме радва и утешава, защото тя ободрява сърцата на Божиите хора.
8. Бих искал да те помоля, Филимоне, за една услуга, макар че – нека бъда напълно откровен с теб – като твой брат в Христос мога да ти заповядам да изпълниш това като свой дълг.
9. Но все пак, от любов, предпочитам да се обърна с молба към теб. Аз, Павел, вече остарял човек, сега съм затворник, защото служа на Христос Исус.
10. Моля те относно Онисим, който тук в затвора стана мой син.
11. По-рано той беше безполезен за теб, но сега наистина е полезен и на теб, и на мен.
12. Изпращам го обратно при теб и за мен това е все едно да откъсна част от сърцето си.
13. Бих искал да го задържа при себе си, за да ми помага вместо теб, докато съм в затвора заради Благата вест.
14. Но без твоето съгласие не искам да правя нищо, за да не вършиш добрина по принуда, а по желание.
15. Може би той ти бе отнет за известно време с цел да може да се върне при теб завинаги,
16. но вече не просто като роб, а повече от роб – като брат. Той ми е много скъп и вярвам, че ще стане още по-скъп на теб – и като човек, и като брат в Господа.
17. Така че, ако ме смяташ за приятел, приеми го по същия начин, както би приел мен.
18. И ако те е онеправдал в нещо или ти дължи нещо, пиши го на моя сметка.
19. Аз, Павел, със собствената си ръка пиша: „Ще се разплатя с теб“. А да не говорим за това, че ти ми дължиш и собствения си живот.
20. Да, братко, бих искал да си ми полезен в Господа. Ободри сърцето ми в Христос.
21. Пиша ти това писмо, защото съм убеден, че ще отговориш на молбата ми и дори ще направиш повече, отколкото моля.