11. И в гнева си се заклех:«Никога няма да влязат в моята почивка!»“
12. И така, братя и сестри, внимавайте никой от вас да няма зло, невярващо сърце и да изостави живия Бог.
13. Напротив: насърчавайте се един друг всеки ден, докато все още е „днес“, така че никой да не бъде измамен от греха и да стане коравосърдечен.
14. Защото сме участници заедно с Христос и така ще бъде, ако до края се държим здраво за увереността, която имахме в началото.
15. Както е казано:„Ако днес чуете Божия глас, не закоравявайте сърцата сикакто в миналото, когато се разбунтувахте срещу Бога.“
16. Кои чуха Божия глас и се разбунтуваха? Не бяха ли това всички онези, които Моисей изведе от Египет?
17. Към кого беше Божият гняв четиридесет години? Не беше ли към всички онези, които съгрешиха и оставиха костите си в пустинята?
18. За кои Бог се закле, че никога няма да влязат в неговата почивка? Не бяха ли това непокорните?
19. И така, виждаме, че тези хора не можаха да влязат, защото не вярваха.