11. При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога.
12. Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“
13. След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.
14. Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече.
15. Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“
16. Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ – говореха те.
17. Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви?
18. Като имате очи – не виждате ли? Като имате уши – не чувате ли? Не помните ли какво направих?
19. Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“„Дванадесет“ – отвърнаха те.
20. „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“„Седем“ – отвърнаха те.
21. Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“
22. Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне.
23. Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24. Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“
25. Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно.