19. С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.
20. На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен.
21. Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“
22. Исус отговори: „Вярвайте в Бога.
23. Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: «Стани и скочи в морето!», без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас.
24. Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили – и то ще бъде ваше.
25. А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“
27. Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус
28. и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“
29. Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това.
30. Откъде беше Йоановото кръщение – от Бога или от хората? Отговорете ми!“
31. Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим «От Бога», той ще каже: «Защо тогава не му повярвахте?»
32. А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк.
33. Затова отговориха: „Не знаем.“Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“