8. И за месец изтребих трима пастири; отвратих се от тях, пък и Аз им станах досаден.
9. След това рекох: „Вече няма да ви паса. Което умира, нека умира, което загива, нека загива; а които остават, нека ядат плътта си един на друг.“
10. И като взех тоягата си „Благост“, пречупих я, за да унищожа завета, който сключих с всички племена.
11. Така в този ден той беше унищожен и унизените овце, които Ме очакваха, узнаха, че това е било словото на Господа.
12. Тогава им казах: „Ако ви се вижда добро, дайте Ми Моята заплата; ако ли не, недейте.“ И те Ми претеглиха за отплата тридесет сребърника“.
13. А Господ ми рече: „Хвърли ги на грънчаря – високата цена, за която те Ме оцениха!“ Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния храм на грънчаря.
14. След това пречупих и другата Си тояга, „Вериги“, за да разкъсам братството между Юдея и Израил.“
15. Тогава Господ ми каза: „Вземи си сега принадлежностите на оглупял пастир.
16. Защото, ето Аз ще въздигна пастир на земята, който няма да се безпокои за загиналите, няма да търси изгубените, няма да лекува болните, нито ще води на паша здравите, а ще яде месото на тлъстите овце и ще им отделя копитата.“
17. Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! Ръката му съвсем ще изсъхне и дясното му око съвсем ще помръкне.