5. „Къде са вашите предци? И нима пророците живеят вечно?
6. Думите Ми и наредбите, които заповядах на моите слуги – пророците, нима не застигнаха предците ви? И те се обръщаха и казваха: Както Господ Вседържител определи да постъпва с нас според пътищата и делата ни, така и постъпи с нас“.“
7. На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец – това е месец шеват, – през втората година на Дарий, ето словото на Господа към пророк Захария, Варахиевия син, син на Адо; и Захария рече:
8. „През нощта имах видение: ето един мъж на червен кон стоеше в сянката на миртови дървета, а зад него червени, пъстри и бели коне.
9. Тогава попитах: „Господарю мой, какво означават тези коне?“ И ангелът, който говореше с мене, ми рече: „Ще ти покажа какво означават.“
10. Тогава мъжът, който стоеше сред миртите, каза: „Господ ги прати, за да обходят земята.“
11. А те проговориха към Господния ангел, който стоеше сред миртите: „Обходихме земята и ето цялата земя е мирна и спокойна.“
12. Господният ангел отвърна с думите: „Господи Вседържителю! Докога няма да проявяваш милост към Йерусалим и градовете на Юдея, на които се гневиш вече седемдесет години?“