1. На другия ден Олоферн заповяда на цялата си войска и на целия народ, който му беше дошъл на помощ, да настъпят към Ветилуя, да превземат планинските проходи и да започнат война против синовете на Израил.
2. В същия ден всеки от тях, който беше боеспособен, участваше в настъплението – войска от сто и осемдесет хиляди души пехота и дванадесет хиляди конници, без обоза и хората, които принадлежаха към него. Това беше едно огромно множество.
3. Разположиха се на стан в долината близо до извора при Ветилуя. Нашир той се простираше от Дотаим до Велтем, а надлъж – от Ветилуя до Киамон, обърнат към Ездрелон.
4. Когато израилтяните видяха тяхното множество, обзе ги голям смут и си казваха един на друг: „Сега ще прегазят цялата страна и нито високите планини, нито долините и възвишенията ще устоят под тежестта им.“
5. Но всеки взе оръжието си, запалиха огньове по крепостните кули и останаха на стража през цялата нощ.
6. На другия ден Олоферн доведе пред погледите на израилтяните от Ветилуя цялата си конница,
7. огледа подстъпите към града им, откри изворите им за вода и като ги превзе, постави около тях въоръжена стража. След това се върна при войската си.
8. Тогава при него дойдоха всички управители на идумеите, всички предводители на моавците и всички военачалници от крайбрежието и рекоха:
9. „Господарю наш, изслушай съвета ни, за да не бъдат причинени загуби на твоята войска.
10. Този израилски народ се уповава не на копията си, а на високите си планини, които обитава. А изкачването на планинските им върхове не е лесно.
11. Затова, господарю, не започвай битка с тях, както е прието, и тогава няма да падне нито един от хората ти.
12. Остани в стана си, така че всеки един от войската ти да е под твоята закрила, а твои хора нека превземат извора, от който тече вода в подножието на планината.
13. Защото оттам черпят вода всички жители на Ветилуя и ако жажда започне да ги мъчи, те ще предадат града си. Ние пък с хората си ще се изкачим по планинските върхове наоколо и ще разположим там стражи, та никой от града да не може да излезе.
14. Тогава глад ще започне да измъчва и тях, и техните жени и деца, и преди още меч да ги докосне, труповете им ще се стелят по улиците на техните градове.
15. Такава ще е суровата ти отплата за тях затова, че ти се възпротивиха и не те посрещнаха с мир.“