3. И те решиха да погубят всички, които не се бяха покорили на думата му.
4. След като завърши съвещанието, Навуходоносор, асирийският цар, повика предводителя на войската си Олоферн, втория по власт след него, и му рече:
5. „Великият цар, владетелят на цялата земя, ти заповядва следното: ще тръгнеш оттук, ще вземеш със себе си сто и двадесет хиляди пехотинци и дванадесет хиляди конници – мъже, уверени в силата си,
6. и ще излезеш срещу всички страни на запад затова, че те не се покориха на моята дума.
7. Нареди им да приготвят земя и вода, защото ще тръгна с гняв против тях, ще погазя цялата им земя с войската си, а тях самите ще предам за плячка.
8. Долините и потоците ще се изпълнят с техните ранени и реките ще прелеят, заприщени от труповете им.
9. Онези от тях пък, които са попаднали в плен, ще разпръсна навред по земята.
10. А ти, като отидеш, покори под моята власт всяка от страните им. Онези, които сами ти се предадат, тях ми запази за деня на наказанието им.
11. И нека окото ти не пощади непокорните! Предавай ги на смърт и плячкосвай навсякъде, където имаш власт.
12. Аз съм се заклел в живота си и в мощта на царството си. И каквото съм рекъл, ще извърша със собствените си ръце.
13. А ти не престъпвай нито една дума на господаря си. Изпълни я така, както съм ти заповядал, и го стори незабавно!“
14. Когато Олоферн напусна двореца на господаря си, извика при себе си всички сановници, предводители и началници на асирийската войска.