9. Щом тя спря да говори, народът избухна в ликуване и радостни възгласи се понесоха навред из града.
10. Ахиор пък, като видя всичко, което стори Бог за Израил, искрено повярва в Бога и се обряза, за да принадлежи и до ден днешен към израилския народ.
11. А щом настана утро, окачиха главата на Олоферн върху крепостната стена. Всеки от мъжете грабна оръжието си и разделени по няколко, се спуснаха към планинските проходи.
12. Щом ги видяха, асирийците изпратиха съобщение до своите началници. Те пък известиха на водачите, хилядниците и на всичките си военачалници.
13. Когато дойдоха при шатрата на Олоферн, те се обърнаха към управителя на цялото му имущество: „Събуди нашия господар! Тези роби се впуснаха в битка срещу нас, за да бъдат изтребени до един.“
14. Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, като мислеше, че той спи с Юдит.
15. И понеже никой не се обади, отвори, влезе в спалнята и видя, че Олоферн лежи мъртъв на прага, а главата му е отсечена.
16. Тогава нададе силен вик и с плач, стонове и ридания раздра дрехите си.
17. След това се спусна към шатрата, където беше отседнала Юдит, но като не я намери, изскочи навън сред войската с викове:
18. „Тези роби постъпиха вероломно! Една еврейка опозори дома на цар Навуходоносор! Ето Олоферн на земята, а главата му я няма!“
19. Като чуха това, предводителите на асирийската войска раздраха дрехите си, силен смут обзе душите им, а навред в стана се понесоха силни викове и ридания.