4. А вие и всички, които населяват пределите на Израил, преследвайте ги и ги погубвайте по пътя им.
5. Но преди да сторите това, повикайте при мене амонеца Ахиор, за да види и да познае онзи, който презираше израилския народ и който го беше изпратил, за да намери смъртта си при нас.“
6. Тогава извикаха Ахиор от дома на Озия. Когато дойде и видя главата на Олоферн в ръцете на един от мъжете сред насъбралия се народ, падна в несвяст на земята.
7. А когато го повдигнаха, той се хвърли в краката на Юдит, поклони се пред нея и рече: „Бъди благословена във всяко селище на Юдея! И нека всички народи, които чуят името ти, да треперят от ужас.
8. Но сега ми разкажи какво стори през тези дни.“Юдит му разказа пред целия народ за всичко, каквото беше извършила от деня, в който беше напуснала града, до този ден, когато говореше пред тях.
9. Щом тя спря да говори, народът избухна в ликуване и радостни възгласи се понесоха навред из града.
10. Ахиор пък, като видя всичко, което стори Бог за Израил, искрено повярва в Бога и се обряза, за да принадлежи и до ден днешен към израилския народ.
11. А щом настана утро, окачиха главата на Олоферн върху крепостната стена. Всеки от мъжете грабна оръжието си и разделени по няколко, се спуснаха към планинските проходи.
12. Щом ги видяха, асирийците изпратиха съобщение до своите началници. Те пък известиха на водачите, хилядниците и на всичките си военачалници.
13. Когато дойдоха при шатрата на Олоферн, те се обърнаха към управителя на цялото му имущество: „Събуди нашия господар! Тези роби се впуснаха в битка срещу нас, за да бъдат изтребени до един.“
14. Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, като мислеше, че той спи с Юдит.
15. И понеже никой не се обади, отвори, влезе в спалнята и видя, че Олоферн лежи мъртъв на прага, а главата му е отсечена.