16. Тогава нададе силен вик и с плач, стонове и ридания раздра дрехите си.
17. След това се спусна към шатрата, където беше отседнала Юдит, но като не я намери, изскочи навън сред войската с викове:
18. „Тези роби постъпиха вероломно! Една еврейка опозори дома на цар Навуходоносор! Ето Олоферн на земята, а главата му я няма!“
19. Като чуха това, предводителите на асирийската войска раздраха дрехите си, силен смут обзе душите им, а навред в стана се понесоха силни викове и ридания.