1. А Юдит им отвърна: „Послушайте ме, братя, вземете тази глава и я окачете на зъберите на крепостната ви стена.
2. И когато настане утро и слънцето огрее земята, грабнете всеки своето оръжие, изберете си предводител и нека всички, готови да се сражават, излязат вън от града, като че ли се готвят за набег върху предната стража на асирийците. А в равнината вие няма да слизате.
3. Тогава те ще вземат оръжието си, ще се върнат в своя стан и ще разбудят военачалниците на асирийската войска. И когато се стекат пред шатрата на Олоферн, но не го намерят, обзети от ужас, те ще побягнат от вас.
4. А вие и всички, които населяват пределите на Израил, преследвайте ги и ги погубвайте по пътя им.
5. Но преди да сторите това, повикайте при мене амонеца Ахиор, за да види и да познае онзи, който презираше израилския народ и който го беше изпратил, за да намери смъртта си при нас.“
6. Тогава извикаха Ахиор от дома на Озия. Когато дойде и видя главата на Олоферн в ръцете на един от мъжете сред насъбралия се народ, падна в несвяст на земята.
7. А когато го повдигнаха, той се хвърли в краката на Юдит, поклони се пред нея и рече: „Бъди благословена във всяко селище на Юдея! И нека всички народи, които чуят името ти, да треперят от ужас.
8. Но сега ми разкажи какво стори през тези дни.“Юдит му разказа пред целия народ за всичко, каквото беше извършила от деня, в който беше напуснала града, до този ден, когато говореше пред тях.
9. Щом тя спря да говори, народът избухна в ликуване и радостни възгласи се понесоха навред из града.