3. Юдит беше заповядала на слугинята си да стои отвън пред нейната спалня и както всеки ден, да я чака да излезе, като каза, че ще излезе за молитва. Същите думи каза и на Вагой.
4. Когато всички си отидоха и в спалнята не остана никакъв човек, Юдит застана при леглото му и рече в сърцето си: „Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостиво върху делата на моите ръце, за да бъде въздигнат Йерусалим!
5. Сега е време да защитиш Своя народ и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които се опълчиха против нас.“
6. И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му.
7. След това пристъпи към леглото, хвана косата на главата му и рече: „Господи, Боже на Израил, подкрепи ме в този ден!“
8. И с всичка сила го удари два пъти по шията и му отсече главата.
9. Тогава смъкна тялото му от леглото и откачи завесата от стълбовете. След малко излезе и даде на слугинята си главата на Олоферн,
10. а тя я сложи в торбата за храна. Така двете излязоха заедно, както обикновено, за молитва. Но като преминаха през стана, те заобиколиха долината, поеха нагоре по планината към Ветилуя и стигнаха до градските порти.
11. Още отдалече Юдит извика към стражата при портите: „Отворете, отворете портите! С нас е Бог, нашият Бог, за да дари още сила на Израил и да сломи враговете, както стори днес.“
12. Щом мъжете в града чуха нейния глас, завтекоха се към градските порти и свикаха старейшините на града.
13. Стекоха се всички – малки и големи, понеже съвсем не очакваха тя да се завърне. Тогава отвориха портите, за да влязат, запалиха огън да свети и ги наобиколиха.
14. А Юдит се обърна към тях с висок глас: „Прославяйте Господа, прославяйте! Прославяйте Господа, че не лиши от милостта Си народа на Израил, а в тази нощ сломи враговете ни чрез моята ръка.“