10. а тя я сложи в торбата за храна. Така двете излязоха заедно, както обикновено, за молитва. Но като преминаха през стана, те заобиколиха долината, поеха нагоре по планината към Ветилуя и стигнаха до градските порти.
11. Още отдалече Юдит извика към стражата при портите: „Отворете, отворете портите! С нас е Бог, нашият Бог, за да дари още сила на Израил и да сломи враговете, както стори днес.“
12. Щом мъжете в града чуха нейния глас, завтекоха се към градските порти и свикаха старейшините на града.
13. Стекоха се всички – малки и големи, понеже съвсем не очакваха тя да се завърне. Тогава отвориха портите, за да влязат, запалиха огън да свети и ги наобиколиха.
14. А Юдит се обърна към тях с висок глас: „Прославяйте Господа, прославяйте! Прославяйте Господа, че не лиши от милостта Си народа на Израил, а в тази нощ сломи враговете ни чрез моята ръка.“
15. И тя извади главата от торбата, показа я и им рече: „Ето главата на Олоферн, вожда на асирийската войска, ето и завесата, зад която лежеше мъртво пиян – него Господ погуби чрез женска ръка!
16. Безсмъртен си, Господи, Който ме запази по пътя, по който вървях! Защото лицето ми прелъсти Олоферн и му донесе гибел, но той не извърши с мене мръсен и срамен грях.“
17. Целият народ остана изумен и като паднаха на колене, за да се поклонят на Бога, извикаха в един глас: „Благословен си Ти, Боже наш, Който погуби днес враговете на Своя народ!“
18. А Озия се обърна към нея и рече: „Благословена си ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята! С Негова помощ ти отсече главата на предводителя на враговете ни.
19. Твоята надежда завинаги ще остане в сърцата на хората, които се уповават на Божията сила.
20. Нека Бог те прослави за вечни времена и да те възнагради с добрини затова, че ти не пожали живота си, когато народът ни беше в беда, а се притече на помощ в нашето злощастие, като вървеше по правия път пред нашия Бог!“ И целият народ извика: „Амин! Така да бъде!“