1. Когато стана късно, неговите слуги побързаха да се оттеглят. Вагой отпрати намиращите се при господаря му, затвори шатрата отвън, а те се разотидоха по местата, където нощуваха, понеже всички бяха уморени от дългия пир.
2. В шатрата остана само Юдит с Олоферн, който беше паднал на леглото си, обладан от виното.
3. Юдит беше заповядала на слугинята си да стои отвън пред нейната спалня и както всеки ден, да я чака да излезе, като каза, че ще излезе за молитва. Същите думи каза и на Вагой.
4. Когато всички си отидоха и в спалнята не остана никакъв човек, Юдит застана при леглото му и рече в сърцето си: „Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостиво върху делата на моите ръце, за да бъде въздигнат Йерусалим!
5. Сега е време да защитиш Своя народ и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които се опълчиха против нас.“
6. И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му.
7. След това пристъпи към леглото, хвана косата на главата му и рече: „Господи, Боже на Израил, подкрепи ме в този ден!“
8. И с всичка сила го удари два пъти по шията и му отсече главата.
9. Тогава смъкна тялото му от леглото и откачи завесата от стълбовете. След малко излезе и даде на слугинята си главата на Олоферн,
10. а тя я сложи в торбата за храна. Така двете излязоха заедно, както обикновено, за молитва. Но като преминаха през стана, те заобиколиха долината, поеха нагоре по планината към Ветилуя и стигнаха до градските порти.