6. След това се отправиха към градските порти на Ветилуя и там завариха Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.
7. Когато я видяха така пременена на вид в тези дрехи, те се възхитиха от нейната хубост и се обърнаха към нея:
8. „Нека Бог на нашите предци да ти даде благодат, за да изпълниш своите намерения за радост на израилския народ и за прослава на Йерусалим!“ А тя се поклони на Бога
9. и им рече: „Заповядайте да ми отворят градските порти. Аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене.“ И те заповядаха на младежите да ѝ отворят, както тя бе пожелала.
10. Заповедта беше изпълнена и Юдит излезе със слугинята си. А мъжете от града я проследиха с поглед, докато слизаше по стръмнината, докато минаваше през долината и докато се скри от очите им.
11. И докато прекосяваха долината, те се натъкнаха на предната асирийска стража.
12. Заловиха ги и започнаха да я разпитват: „От кои си ти? Откъде идваш и накъде отиваш?“ А тя им отвърна: „Еврейка съм и бягам от тях, защото скоро те ще станат ваша плячка.
13. Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“
14. Когато чуха нейните думи и видяха лицето ѝ, – а то беше чудно хубаво, – мъжете ѝ рекоха:
15. „Ти си спасила живота си, като си побързала да дойдеш при нашия господар. Сега върви в шатрата му, а неколцина от нас ще те придружат, за да те предадат на него.
16. И когато застанеш пред него, недей да таиш страх в сърцето си. Кажи това, което имаш да казваш, и той ще прояви благосклонност към тебе.“
17. Тогава избраха сто души от своите, които да придружават Юдит и нейната слугиня, и те ги поведоха към шатрата на Олоферн.
18. И в целия стан настана раздвижване, понеже вестта за пристигането ѝ се разнесе по шатрите. Отвред се стичаха и се тълпяха около нея, докато тя стоеше пред шатрата на Олоферн в очакване да му известят за нея.
19. Те се дивяха на нейната хубост, а покрай нея започнаха да изпитват удивление и към израилтяните, като си казваха един на друг: „Нима някой може да подценява народ, който има такива жени! Не бива да оставим жив нито един мъж от тях, защото онези, които ни се изплъзнат, могат да надхитрят целия свят.“