14. Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.
15. Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,
16. и са размътени от лед, и в които се топи сняг.
17. В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18. Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;
19. поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.
20. Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.
21. Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.
22. Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“?
23. Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?
24. Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.
25. Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват?
26. Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си.
27. Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28. А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето?
29. Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене.
30. Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?