11. Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго?
12. Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано?
13. Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14. Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.
15. Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,
16. и са размътени от лед, и в които се топи сняг.
17. В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18. Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;
19. поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.
20. Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.
21. Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.