6. Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята.
7. Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.
8. Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога,
9. Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса.
10. Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата,
11. за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение.
12. Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото.
13. Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява:
14. посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем.
15. Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния.
16. И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.
17. Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия,
18. защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват.
19. В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне.
20. Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч.