3. Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце,
4. твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.
5. А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.
6. Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?
7. Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани?
8. Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат:
9. всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват.
10. Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11. Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.
12. Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея.
13. По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората,