1. „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.
2. Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му.
3. Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята.
4. След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.
5. Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме.
6. Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“
7. Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.
8. Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.