Старият Завет

Новият Завет

Йов 34:29-37 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

29. Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек,

30. така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.

31. Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша,

32. За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“

33. Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори!

34. Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал:

35. „Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“

36. Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора,

37. понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“

Прочетете пълната глава Йов 34