7. Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея!
8. Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана!
9. Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората,
10. задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11. Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата?
12. Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?
13. Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,
14. при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници,
15. или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.
16. Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!