16. Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!
17. Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.
18. Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.
19. Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20. Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно?
21. Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.
22. Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.
23. За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?
24. Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,
25. защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.
26. Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“