12. Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?
13. Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,
14. при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници,
15. или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.
16. Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!
17. Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.
18. Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.
19. Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20. Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно?
21. Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.
22. Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.
23. За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?
24. Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,
25. защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.