1. Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние?
2. Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои;
3. от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол;
4. сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият.
5. Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си.
6. Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек;
7. нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка;
8. прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали;
9. откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.
10. Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати;
11. изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват.
12. В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.
13. И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ.
14. Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът.
15. И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице.
16. В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината.
17. За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.