16. Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!
17. Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания?
18. Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка?
19. Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това!
20. Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия.
21. Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат?
22. Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите?
23. Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен;
24. изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък.
25. А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро.
26. Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.
27. Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене.
28. Нали вие казвате: „Къде е домът на велможата и къде е шатрата – жилище на нечестивите?“
29. Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство,
30. че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване.
31. Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде?
32. С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му.
33. Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими.
34. Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“