14. Но те казват на Бога: „Махни се от нас!“, и още: „За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо!
15. Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?“
16. Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!
17. Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания?
18. Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка?
19. Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това!
20. Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия.
21. Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат?
22. Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите?
23. Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен;
24. изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък.
25. А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро.