11. Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове.
12. Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.
13. Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен.
14. Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха.
15. Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи.
16. Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля.
17. Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници.
18. Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват.
19. От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене.
20. Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите.
21. Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази.
22. Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?
23. О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани,
24. с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала!
25. Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха.
26. И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога.
27. Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване!
28. Ако вие още продължавате да говорите: „Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?“ –