6. то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.
7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.
8. Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта,
9. но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново.
10. А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той?
11. Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва.
12. Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън.
13. О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене!
14. След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната.
15. Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце.
16. Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми.