11. Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва.
12. Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън.
13. О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене!
14. След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната.
15. Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце.
16. Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми.
17. В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.
18. Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си,
19. както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека.
20. Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш.
21. На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава.